Спокойно приемам животът нелек -
умора и тягост, и всички беди,
кому да се сърдя, та аз съм човек,
във грях ме и моята майка роди.
Сама ще се боря - до краен предел,
с добро ще посея аз земния ден,
човек щом се ражда и път е поел,
не трябва тъй лесно да бъде сломен.
Щом Господ ни вижда, щом Той ни зове,
дори да присяда горчивия пай,
в надежда щом крепне доброто сърце,
ще сетим тогава ний земния рай.