Ден последен, сбогом на всички ще ви кажа,
как се живее исках да ви покажа,
усмихнете се, аз съм вече свободен,
не носете цветя на камъка надгробен.
Обичам ви, не ме мразете,
сълзите си, моля ви, за живите пазете.
Камък върху камък, доказвах, че невъзможно няма,
не се притеснявайте от носещата черно дама.
Не стискайте живота в шепи, ще го удушите,
не пропускайте мъката покрай душите,
опитвайте от всичко - и от вкусно, и от смрад,
опитвайте, като дойдете при мен, да не ви е яд.
Съществува болка, удоволствието да се оцени,
разбираш усмивката, след като си ронил сълзи.
Мечтайте, сънувайте, доверете се на своите чувства,
не разчитайте на трезва мисъл, убива всички изкуства,
прави живота и дните еднакво сиви,
убиец на всички мечти красиви.
Сега седнете, напийте се и се отпуснете,
не в черно, а в шарено се облечете.
Усмихнете се, когато си спомняте за мен,
защото щастлив ми е днешният ден,
защото прекрачих всички граници,
защото разкрих ви всички мои тайници.
Обичам ви, не ме мразете,
сълзите си, моля ви, за живите пазете.
За всички, помнещи ме четиридесет дни -
евала, знайте, че животът ще продължи,
останалите, запълващи тълпата -
знайте, егоизмът ще убие самотата.
-------------------------------------------
Из цикъл "Моя любов"
© Никой Нищо Все права защищены
Но смърта не е това което си представяме ,че е .
Преди да умреш си представи,че хората които обичаш и държиш на тях са починали-ще усетиш ужаса на земята.
Не им го причинявай.Или подари им смеха си и това което си написал,преди да се спасиш.
И в тази болка смисъл има,по -различно време и настроение ще се разбере от който трябва.
Ако ми пишеш нещо,по-пощата го прати.Не знам как си коренсподират читатели и поети в графата за коментари.Кога разбират,че им е благодарено.Аз оценявам ,пиша коментари и не се връщам отново.
А благодарноста е ценна,както и да е изразена.Но да се разбере за Нея.
Обича се с мисъл добра и светла с топли цветове.По-някъкав начин успокоява и силата на болката намалява.