27 окт. 2015 г., 20:52

Надлъжен разрез 

  Поэзия » Философская
365 0 5
Избрах си от малък пътека.
От нея направих си път
и бавно, на пръсти, полека
аз брулех небето със прът.
И гарвани грачеха ниско.
Мъглите превиваха гръб.
Уж слънцето беше ми близко,
но зъзнех, вървейки по ръб.
През трудните зими преминах.
През ровове кални скачАх
и пътя далечен изминах...
Над много глави си стърчах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
: ??:??