alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
10 дек. 2008 г., 09:43

Надолу по склона 

  Поэзия » Философская
1094 0 15
 

Надолу по склона

 

Надолу по склона, по който се качвах,

ми беше по-трудно да сляза.

Пристъпвам страхливо в една многозначност.

Скалите предишни са пясък.

 

Когато от слабост трептят колената,

подпирайки слабото тяло,

не искам да чувам зовът на земята

за някакво ново начало.

 

Със всяка година и все по-надолу,

към себе си тя ме привлича.

Строих цял живот свой спасителен модул,

обзет от инстинкти първични.

 

Но всичко излиза до болка излишно.

Какво? От кого да спасявам?

Когато не вземаш със себе си нищо,

тогава все нещо остава.

 

 

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??