Аз искам все такава да ме помниш,
усмихната, с влюбени очи,
лика ми скромен да запомниш,
макар след време да горчи.
Недей ти снимката разкъсва,
дарена е от цялото сърце,
пази си я за спомен вечно,
от малкото и палаво дете.
Когато някой ден самотен се почувстваш,
спомни си ти за мен, без да се разчувстваш,
снимката вземи, нежно погали я,
както мен преди с устни целуни я.
И мигом в този час
при теб ще бъда аз
и споменът тогаз
ще бъде жив в нас.
© Илияна Иванова Все права защищены