Никога няма да те достигна.

Актриса, пред завесата на живота.

Да бъда фалшива, за да постигна.

Победа на два различни фронта.

Ринг, тъмнина на душата ми.

Е разпръснала надеждата на хиляди посоки.

В утрешния ден убива мечтите ми.

А после събирам парчетата отломки.

Ридае моето сърце за любовта неразбрана.

А за всичко е виновна тя "Съдбата!"

С теб исках да остана.

Видях те, слях се с природата.

Радост и обич желана.

Единствено неразгадана е душата ми.

Може би ще тръгнем в различни посоки?...

Ето, дъждът отнася сълзите ми.

Това навярно е краят на всички насоки.

От тебе останах необичана.

     Навярно така било ми е писано!...