16 окт. 2014 г., 18:06

Надявам се някога да ми простиш... 

  Поэзия » Другая
646 0 1

(За него)

Здравей, надявам се да е удобно.

Знай, че не съм те забравила.

Не отидох на твоя гроб, но...

никога не съм си го представяла...

 

Tрябваше да бъда по-добър слушател,

чувствам непрестанно вина...

Aз бях твоят най-добър приятел,

а не можех да те спра...

 

Собствения си живот да отнемеш...

Не трябваше да става така...

Аз просто казах ти да се съвземеш,

съжалявам, че не бях по-добра...

 

Съжалявам, че нещо повече не казах.

Съжалявам, че ти позволих това...

Извинявам се, че рано се отказах

да те убедя да избереш света.

 

Съжалявам, че сила не ти дадох

да си изживееш младостта.

И затова, че те предадох,

никога няма да си простя...

 

Какви ли мисли имал си в главата

преди спусъкът да щракне и се обвинявам...

Мой дълг бе да победя самотата

но провалих се... Толкова съжалявам...

 

Как майка ти в очите да погледна?!

Остави я съвсем сама...

С мен бе общувал последно

и аз трябваше да те спра...

 

Знам, не би желал да бъда тъжна

и да чувствам цялата тази вина,

но като твой приятел аз съм длъжна

войната ти да бъде и моя война.

 

С приятел като теб бях щастливка,

трябваше и аз така да те сгрея...

Сега боли ме при всяка усмивка,

чувствам се виновна, че живея...

 

Липсваш ми непрекъснато

и те търся във всички очи.

Знам, че вече е късно но...

надявам се някога да ми простиш...

 

 

© Диляна Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мило момиче, силно се надявам,че стихът ти не е писан от лични преживявания!
    Пък и да е не бива да живееш с вината си,
    запази само хубавите спомени в теб!
Предложения
: ??:??