26 авг. 2008 г., 17:29
Последни капки кръв изтласква в мен сърцето
и зная - тишината в миг ще завали.
Като последен дъх отива си детето,
дошло доброто в мен да съхрани.
Не знаех много, много не научих,
разбрах обаче толкова неща...
От чужди хора топлота получих,
а мойта обич хладно ме презря.
Наивник бях безумно да обичам,
затуй навярно и не случих в любовта.
Във мислите сред облаци да тичам -
това, все пак, е моята съдба. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация