22 дек. 2009 г., 00:38

Наемник 

  Поэзия » Оды и поэмы
613 0 1
НАЕМНИК
По улицата с тежки стъпки,
умора и тъга прегърнал,
наемник... към забвението запътен.
Поминъкът го бе превърнал
в бездушна яма от агресия,
в не можещ да почувства нищо,
в човек без лични интереси,
в мълчащ, в излишен, в не обичащ.
.
Да, вярно е, оръжието в ръцете му
тъй смъртоносно бе, тъй ефективно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светозар Петров Все права защищены

Предложения
: ??:??