Morgana (Ди)
188 202
21 окт. 2007 г., 12:53

Нахално много те обичах (не ми връщай обичта) 

  Поэзия
479 0 1
Колко нахално от твоя страна
да кажеш, че ме обичаш.
Колко нагло е да ровиш в старите рани,
като назад моменти минали заричаш.

Нахално ме гледаш с изгубена нежност.
А аз нахално много за тебе плаках.
И пак нахално милваш ме, каниш ме на среща,
съжалявам, не съм нахална и не те чаках...

Аз примирих се много преди ти да си отидеш.
Обуздах гнева си, както и сълзите.
Няма какво тук, в моя свят, да дириш.
Нов е. И сега за друг май са ми мечтите.

Недей сега ти бъди нахалния.
Недей играй мойта сляпа роля.
Да, в живота следват милион обрати,
ала не си струва да бъда вече твоя.

Е, да, нямам някава терзаеща любов,
ала вярвам още в нея.
Нямам много, но всичко за един живот.
И да се усмихвам, да, все още го умея.

Недей да ровиш в стари рани.
Недей нахално чак сега да ме обичаш.
Миговете бяха толкоз скътани, отбрани,
че вече късно е в някаква любов да ми се вричаш.

От различни светове сме с теб, нали?!
Нямаше капка съвместимост.
Не бе писано в един да бъдем... C`est la vie!
По дяволите! Имай поне към тебе милост!

Аз нахално много те обичах.
Сега ти недей ми връща обичта.
Аз можах да се спася. И ти затичай...
Макар поуката да не си разбрал,
че обичта се връща след като си изгубил любовта.

© Ди Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е като стих, като емоция си постигнала съвсем точно целта, само дано не се чувстваш по този начин,...че много е труден този човешки живот.
Предложения
: ??:??