Ти ми скъса душата на две,
като тънка хартия раздра се.
Колко ли време ще ми трябва на мен,
за да слепя всяко късче литнало с теб?
Колко ли струва човешка душа,
щом безпощадно просто я скъса,
или аз съвсем не бива да мисля така,
тя тръгна май с теб доброволно?
Аз обаче съм все така раздвоена,
мисля, че пак ще си върна душичката цяла,
не искам да хуква след всеки вандал,
нахлул в нея, карайки я безумно да страда. ...