Аз мога да съм сън. Но и небе.
И всеки ден да бъда малко време,
в което тишината е съвсем
внезапен звук от бялото без тебе.
Аз мога да съм дъжд. И без море
да знам, че има скрита синя болка,
доплувала до прашното сърце
на звуците. Не зная точно колко
да вярвам в непотребния си стих,
когато съм безкрайно доловима,
когато само бегъл сивкав щрих
изпълва тишината. И те има.