Най-чистата любов!
За нея неотворени са още думите,
очите слаби, не могат да я видят.
И чуването не долавя звън от истините,
а дланите от грешност, не я стигат.
А тя е там, в душите ни, и чака.
Да се отключи с зов от разкаяние,
да бликне сребърен и чист потока,
на тихото смирение и покаяние...
Прошепнем ли със дъх на благост,
отключващите думи"Прощавай и Прости",
очите ни ще срещнат святост,
на земни и неземни светлини.
И тиха, нежна песен, ще се чуе,
а дух сломен, ще бъде възроден,
тогава небесата ще запеят,
най-чудните си звуци в химни
© Евгения Тодорова Все права защищены