Ти не си какъвто беше,

няма спомен от преди!

Ти беше мил и скъп приятел,

сега си друг, нали?

Липсваш ми, защо да крия,

искам те като преди!

Да се смеем и да пием бира,

липсва ти, не ме лъжи!

Искам всичко да се върне,

слънцето, тревата, аз и ти...

Всичко беше лесно,

когато бяхме двамата сами!

Говорехме за политика,

за приятели, предатели,

за мечти и фантазии,

че на този свят му е нужна любов!

Ти си друг, а аз по-различна,

не споделяме както преди,

не говорим за нищичко дори...

Кажи ми, не те ли боли?!

Ти беше единственият,

който ме караше да се смея,

когато отвътре напират сълзи!

Благодаря ти за всичко

                                        * * *

Нямам сили да те измъквам,

нямам сили да плача за теб,

намам сили да мисля как си,

нямам сили да те наричам приятел!