ИнаКалина
523 11387
17 февр. 2020 г., 07:13  

Най-доброто 

  Поэзия
1338 8 11

Напред катерачо! Далеч е върхът,

под него са снежни салкъми.

Въжета изплита от младост духът

за бури и склонове стръмни.

 

Ще стъква огнище попаднеш ли в мрак,

приятелят – топла трапеза,

мехлем за душата, лечебен и благ,

по-ценен от е́делвайс звезден.

   

Попадне ли пътят му в труден завой,

с желание, сила и болка

прати́ най-доброто и глътка покой,

не питай защо, а на колко...

 

... на колко дели́ се сърце за другар,

съби́рал сълзи́те ти в шепа?!

Водата от нея превърнал във цяр

за белег след всяка подкрепа.

 

От речно и тясно ждрело́, в долина,

върхът ми по-ясно оголен

ще видиш!... Как вие се над планина

орелът свободен и волен!

 

И ехото бясно в скала ще ечи:

„По-свиден... приятел... къде си?!“

Смутено небето без теб ще мълчи...

Дълбоко в сърцето ми ти си!

© Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

"Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите." »

3 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??