20 янв. 2011 г., 16:46
НАЙ-ХУБАВОТО ВИНО
Счупих делвата с най-хубавото вино, Дионисе.
Потече като кръв от прясна отворена рана.
Сега стоя над нея ненужен и безсмислен
и наникъде пътища нямам...
Голяма и тежка бе твоята делва за мен, Дионисе,
но ароматът ме хвърляше в жар и безумие.
Да я погълна с неистова жажда поисках,
а тя като миг се катурна.
И се счупи,
и изтече...
Делвата с най-хубавото вино, Дионисе... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация