Най-истинската болка е любов
и загуба, изплакана в раздяла,
а пътят стар е наполовина нов
и душата празна стене - полуцяла.
Останалата част е свита някъде,
паснала във чуждо, празно място
и само липсата минава с чакане -
надеждата самичка да израстне.
Причините бледнеят - непотребни,
разцепващи прощалната минута,
в очите на лъжовности обсебни,
е скрит страха, подобно на кошута.
Частите от плахост ще отстъпят,
ненужни за докосване от обич
и безпосочно ще изминат пътя,
обрулени от вятъра и боси.
© Елица Стоянова Все права защищены