Ти си толкова красива,
че стомахът ми се свива,
щом те видя да минаваш!
Скъпа, ти ме подлудяваш!
Грациозната походка твоя
би разпалила войната в Троя,
а усмивката – звезда искряща –
в Рай Небесен ме отпраща!
Като елмаз очите греят,
игриво устните се смеят,
и всеки жест – за грях покана –
отваря ми в сърцето рана!
Коси небрежно разпилени
събират погледи смутени
и всеки тайно пожелава
ключа към теб да притежава....
“Щастливец” се нарича този,
с одобрените от тебе рози,
успял сърцето ти да грабне –
завинаги, а не до пладне!!!
© Галин Добрев Все права защищены
И бях сигурен за годините ти!
До скоро, в някой следващ стих!