С тебе бях безумно много нощи,
бях в тях аз безумно щастлив,
исках магиите още и още,
небосклонът беше звезден и красив.
Тези нощи бяха тъй красиви,
тези нощи с лунна форма – живот,
идват пак хубави щом тези си отиват,
идва чрез луната и звездите любов.
Аз разменях си с теб звездите,
луната разменихме си веднъж,
все си спомнях аз очите,
облечен в светлината им един и същ.
Всички нощи бяха тъй прекрасни,
птиците омайвахме с тях,
луната и звездите били са нежнострастни,
най-щастливият с тебе бях.
По-красива бе една от всички,
необикновена, умряха думите,
чаках те, усмихната, обичана,
идва миг необикновен на двама влюбени.
Тази нощ е толкова различна,
в различни цветове блести,
чакам те щастлива и обичана,
този път защо се бавиш ти.
Ти ще дойдеш ли, защо те няма,
има виолетова река,
край брега й да вървиме двама,
с тебе да бъдем все така.
Няма те и гледах аз звездите,
гледах ги с тревога и тъга,
къде си няма кого да питам,
лунен миг книга сребриста разлиства сега.
Ти не идваш и реших да тръгна,
не знам за какво да чакам тук,
на сребърен тротоар и ъгъл
те видях в прегръдките на друг.
Най-красивата тази нощ беше,
ала тя не е била за мен,
нараненост – крушка тъй силна усещах
в сърцето си, от силен фенер аз бях сломен.
Най-красивата нощ всеотдайна
вибрираше всеотдайно тук,
с красиви часове за мойто рамо
просто ей така си дала ти на друг.
08.08.19