Толкова истински, толкова красиви -
мога да ги гледам часове наред.
Толкова тъжни и мълчаливи,
но все пак безкрайни и изумителни.

Не знам как наричат този цвят,
може би зелен, а може би е друг.
Не знам, не искам и да знам -
те са с цвят изпепелителни.

Безкрайни - такива са те -
губя се в тях и забравям за всичко.
Започват печално, а после са истински -
толкова изключителни, толкова мили.

Две очи, а пък зад тях душа.
Душа на истински човек пред мен.
Пред мен, но не за мен - аз мога
само очите да гледам, а те са толкова красиви...