В море от синева
                     като русалка ще заплувам
                     и очите ми, бездънни езера,
                     ще се къпят в синя светлина.


                     През вълните ще летя,
                     вълните на лазурното небе
                     и цялата от щастие ще горя
                     аз - на морето синьото дете.

                    Там, сред облаците бели
                     и сред бурните вълни,
                     очите ми, за синьо зажаднели,
                     ще се гмурнат в ясни дълбини.

                     Солта в кожата ми ще попие
                     и цялата на лято ще дъхти.
                     Нежно пяната ще ме покрие
                     и на гърба си ще ме понесе, след сините вълни.

                     И там, навътре, сред морето,
                     в пастта му, зейнала широко,
                     ще потъна аз - детето,
                     защото да почивам искам - на дълбоко.

                     Ще се разлее тялото ми във водата,
                     със синьото ще станеме едно,
                     ще се къпя в позлата
                      и вечния си сън ще спя в морското легло.