Пепел от онова, което изгоря...

           Следите на прошката, оставила следа...

           Отронени сълзи, събрани в една душа.

           Целувката, запечатана в нечие сърце...

           Радостта, преплетена с тъга...

           И пак есента, затрупала всичко със своите спомени от лятото...

           Студено е без теб и няма го слънцето, което да донесе светлина...

           Има само мраморна самота и диамантени чувства...

           Блестят в най-празното кътче от мен.

           Защото само ти го запълваш...