Промени ме, както ти се иска,
дай ми име, дай ми светлината.
Отведи ме, както и моите мисли,
докосващи тънка струна в душата.
Заличи ни, ние не ще продължаваме,
докажи ми, че това любов не беше.
Откажи се, с това да се забавляваме
и прости ми, че от целувките болеше.
Понякога се струва доста различно,
засега просто двамата сгрешихме,
защото си позволихме да се обичаме.
Понякога се струва доста различно,
на доста глупави сега приличаме,
не бяхме ли, с тебе, най-щастливите?
Отпусни се, лошите мигове отминаха,
докосни ги, в спомени притаени мисли.
Напусни ме, защото чувствата загинаха,
знам, дари ме - с всичко, което исках.
Забрави ме, горчивината не си струва,
откажи се, винаги ще има някой по-любим.
Отиди си, плачa ти - да не чувам
и прости ми, че сега ще се разделим...
Понякога се струва доста различно,
засега просто двамата сгрешихме,
защото си позволихме да се обичаме.
Понякога се струва доста различно,
на доста глупави сега приличаме,
не бяхме ли с тебе, най-щастливите?
© Христо Андонов Все права защищены