Най-страшната дилема

13 дек. 2006 г., 17:04

Поэзия

607 0 4

Не, не смущавай съня ми!
Не ме събуждай от щастието!
Остави ме да си играя с цветята,
да си говоря със Слънцето.
О, Разуме,
ти не познаваш воплите на сърцето.
Знаеш само да съдиш,
искаш да ограничиш
необятността на чувствата,
безпределността на Сърцето.
О, Сърце,
спри да ме водиш към пъкъла,
страсти неистински,
страсти погубващи
ме караш да следвам...
О, Разум,
о, Сърце,
битка убийствена водите в мене,
битка, без удари и невъоръжена,
но кръвопроливаща
и мене убиваща...
И сякаш погубена
чувствам душата
си ден подир ден -
душата ми -
пленница на страшна дилема.

07.07.2005

Свързани произведения

Татянка (Татяна Начкова)

2006-12-14T15:42:17+02:00

Благодаряви!!!!!!!!!!!!!!
ria (Гергана Иванова)

2006-12-14T09:20:30+02:00

Разумът е за това- да балансира лудите чувства на сърцето, за да ни пази понякога от силата им. Ти си щастлива, че имаш разум, представяш ли си колко са първични тези, които нямат?
Татянка (Татяна Начкова)

2006-12-13T17:42:26+02:00

Благодаря тиРадвам се,4е ти харесва
petinka67 (Петя Кръстева)

2006-12-13T17:12:47+02:00

Моите поздравления,мила!

Най-страшната дилема

Свързани произведения

Комментарии

Предложения