1 июн. 2011 г., 17:16
Наясно съм със ситуацията сложна,
но светъл смисъл в твоите очи открих.
И всеки ден ме гони жажда неотложна,
по тебе мислите си да превърна в стих.
Понеже няма как до мен да се събудиш,
над теб надвесен с кротък поглед да те пия.
И дълго във прегръдките ми да се губиш,
взривили утрото със нежност до магия...
Под тихата диктовка на сърцето пиша.
Извайвам образа ти в строфи нажежени.
Макар да знам, че всеки трети е излишен,
обричам се с монашеско смирение. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация