Познатото мълчание звучи по телефона...

Защо ли вдигнах? Знаех, че си ти.

Изведнъж започват да се сипят думите...

Ще ти отвърна много кратко - спри!

Опитваш пак да си откраднеш от съня ми

и своята несигурност да ми вмениш.

Не ти го позволявам вече, чуваш ли?

Отдавна друг до рамото ми спи.

Не, той не е красавец като тебе

и така добре не може да целува.

Но във очите му аз виждам себе си

и как ме иска, без да се преструва.

Със него нощите не са безкрайни,

нито дните - бурни или завладяващи.

Но съм му споделила мръсните тайни,

без да ме упреква колко са смущаващи.

Сърцето ми не спира, щом го видя,

не чувам звън на хиляди камбани...

Но във прегръдките му пак съм истинска -

обичана, спокойна и желана.

Така че, време е да ми изтриеш номера

и да престанеш със среднощното обаждане;

дори и с часове да си говорим,

отдавна няма нищичко за казване.