НАЙ-ТЪЖНИТЕ ОЧИ
Видях най-тъжните очи,
в които имаше надежда,
за обич и за по-щастливи дни
и сякаш от безкрая те поглеждат!
Не бе човек, бе само куче,
но виждах, имаше добра душа!
Дори и хората на обич ще научи,
но бе оставено само със своята съдба!
Безмълвно в тишината ме помоли
за късче хляб и малко топлина!
Без думи, но със поглед проговори,
бе свикнало със свойта самота!
© Руми Все права защищены