Не съм пораснал – явно има още,
щом пиша за бленуване, мечти.
Щом пак неутолимо в мойте нощи,
се рея с плам сред ярки светлини.
Все още има жар – там във очите,
все още има страст в душата, знам.
Макар и да са, тъй дълбоко скрити,
затиснати от делничния свян.
И нека съм такъв, съвсем докрая,
изпълнен със надежди и искри.
А после – горе, в Ада или в Рая.
Най-важното е вътре да гори!