Прочетох най-разтърсващия стих

и вдишах необятното му синьо.

Издигаше се силен и красив,

душата ми изгуби своето име.

Обхвана всичките ми сетива,

в минути клонка се прекърши.

Дъжд тъжен от очите заваля,

болка мрачният пейзаж довърши.

Видях Исус, чух плясък на камшик

и злоба плисната във подъл смях.

Кръв капеше от кроткия му лик,

Кръв капеше, за да умие моя грях.

Като невино агне не издаде глас

пожертвано за моите престъпления.

Издигнат и пронизан в онзи час,

с кръвта Му се плати освобождение.

Синът на Бог жестоко прикован,

Безгрешния за грешните пострада.

На кръста тежкия ми грях е оправдан

и всяка струна пее с нова радост.

Прочетох и почувствала разбрах

какво е обич истинска,  неземна.

Остана всичко друго суета и прах,

а жертвата Му оживялата поема.

Исус остава най-прекрасен стих,

всеки изгрев в мене вдъхновява.

Докосващ нежен вятър, мил и тих,

В Него залеза в тревите се стопява…

„ Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.

Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен.

 Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.

 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори устата Си.“

Исая 53 глава; от 3-7стих