19 янв. 2007 г., 17:21

Наказани с безвремие 

  Поэзия
635 0 15
Обидена напусна есента, а зимата
пред прага ни не иска да приседне.
Дори и от сезоните отминати,
невидими мълчим и непотребни...

Мъглата с мътни длани ни обгръща
като зараза впива се в душите.
След толкова пропуснати завръщания
и спомените даже са изтрити.

Не влиза слънчев лъч в очите ни
и вятърът дори ни е забравил
след много неизречени "Обичам те!"
и още премълчани "Съжалявам!"

Дори и пролетта ще ни подмине -
в безвремие потъваме наказани!
Най- трудната ни дума е "Прости ми!",
защото си остава неизказана...

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??