Накъде...
Изгрява бяла тишина
под звездно поле,
образ на земна жена
неохотно луната прие,
не можеше ли денят
още миг да остане,
губя разбития път
на взаимно мълчание,
в нозете тъжно шумят
тревясали делници,
накъде да вървя...
в свят на отшелници.
© Запрян Колев Все права защищены