Мъглата е перука черна
и пада от главата на нощта.
Със свойта рошавост неверна
гаси комай на дните ни свещта.
И чука с нокти по паважа...
Разстила се по мокър тротоар.
И мога смело да го кажа:
зеления не виждам сфетофар.
Къде нататък във мъглата?
Къде извежда този път мъглив?
Да търсим във сено иглата,
а може би живота си лъжлив?!
© Никола Апостолов Все права защищены
Благодаря, Младене!
Вашето мнение и оценки са ценни за мен и ме стимулират за по-голямо старание и прецизност в писането!
Желая Ви хубав летен ден!