2 авг. 2015 г., 11:15

Накъде в мъглата 

  Поэзия » Другая
276 0 7

Мъглата е  перука черна

и пада от главата на нощта.

Със свойта рошавост неверна

гаси комай на дните ни свещта.

 

И чука с нокти по паважа...

Разстила се по мокър тротоар.

И мога смело да го кажа:

зеления не виждам сфетофар.

 

Къде нататък във мъглата?

Къде извежда този път мъглив?

Да търсим във сено иглата,

а може би живота си лъжлив?!

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Рени!
    Благодаря, Младене!
    Вашето мнение и оценки са ценни за мен и ме стимулират за по-голямо старание и прецизност в писането!
    Желая Ви хубав летен ден!
  • Кратко и много съдържателно стихотворение в твоя си неподражаем стил, Никола! Харесах!
  • Много те харесах тук, Никола! Най-сърдечен поздрав от мен!
  • Благодаря, Момичета!Желая ви хубав ден и спорна седмица!
    Поздрави от мен!!
  • "Някъде в мъглата" реем поглед. Няма нищо, пътеките се губят. Смело и това ще мине! Харесах!
  • Метафоричен образ е тази мъгла.
    Поздравления!
  • Прекрасна странност е мъглата...!!!
Предложения
: ??:??