19 нояб. 2021 г., 00:23
Налага вето върху времето безкраят
Зад залеза съзирам далнината,
окъпана от утринни лъчи...
завърнало се с ехото на своя крясък ято,
за да пребъдва в моите очи.
...Ранен от бъдещето е простора,
лишен от пасторален резонанс.
Витае в него сладката умора,
протяжно вплитаща ме в своя транс.
Не зная кой съм и не ща да зная,
защото няма смисъл от това.
Налага вето върху времето безкраят. -
Живот плюс смърт е просто самота.
© Младен Мисана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Да,но самотата живее и съзерцава в творчески период...
Поздравления за написаното, Младен! -
Умно!
-
Зад залеза в безкрая времето е безсмислено понятие! Поздравления за прекрасния стих!
-
Малки капчици безкрайност в океана на живота и смъртта сме ние. Или нещо такова. Много ти се радвам. А самотата не е тъжна, тя просто е. Поне така си мисля. 😊 Поздравления, Младене!
-
Ограничено ни е времето, Младен, просто трябва да го изживеем, а аз, за пореден път се насладих на прекрасно, дълбоко и прочувствено стихотворение! Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря, както за безценните коментари, така и за високите оценки, а и за Любими. Дълбоко съм трогнат и ви честитя днешния голям празник! Нека новата седмица ви носи здраве и успехи!