НАЛЕЙ
От черни мисли са орисани –
платната на кораба Любов.
И минават дните слисани.
Кой да чуе любовния ми зов?
Самотен оставам ден и нощ,
още чакам вятър за мене.
Ти си талисмана добър или лош.
Ти си буря и слънчево време.
През теб минава пътят за ада и рая.
Питието си, което искам да пия.
За мене си кръст и Голгота, го зная.
... Налей, Кръчмарю, по една ракия!
© Мимо Николов Все права защищены