Налей ми себе си.
От тебе ще отпия.
Че всичко друго вече съм опитала.
Безвкусно е самотното ми вино
и няма тръпка в пътя ми изминат.
Бъди любов.
И трябва само капка.
За жадният и малко е достатъчно.
Напукани са мислите ми гладни
и грапаво сърцето, от очакване.
Налей ми!
Искам да съм пълна.
Един живот е, затова е даден.
Да бъдем истина от обич – заедно,
преди забравата да ни погълне...
© Надежда Тошкова Все права защищены