Понеже съм си трала ла и бръм
ти казвах, че животът е магия!
А то било – живее се с чалъм
и с радостта на детска олелия!
Жужене чака цъфналият глог,
узряла буква – дума да налее.
Светът не помъдрява, търси бог,
а изворът – вода, за да попее.
По бузата ми лепне кисел сок,
изтрих с ръкава. Пръснаха копнежи –
априлски танц на облак тъмноок
и мечешкото слънце се наежи. ...