НАМЕРЕНА

Когато ми омръзна да се търся,

намерих се във твоите очи.

Не мога аз от теб да се отърся,

от утринните ни лъчи,

в които вечно се намирахме и търсехме -

единствени свидетели на любовта.

Животът ни разделя и разтърсва

и ни обричаше на самота.

Но несъгласни стискахме по-силно

ний пръстите слепени с любовта.

Една надежда помнехме, че има

и в нея вярвам и сега.

За помощ идваше неволята,

сред ситната мъгла,

от хорски грохот и разбити думи:

послание бе само любовта.

Обръщам се и викам в гъстата мъгла.

Словата зли са непонятни.

За мен остана само любовта,

спасение сред дни превратни.

И стискам днес в дълбоката си зима

най-топлата и милата ръка,

с очи наричаш ме любима

и в нас живее и възкръсва  любовта.