Погрешно вярваме, че сме нещо повече, или по - малко. Това сме, което сме. Еднакви и различни във един общ свят и в безкрайно много други светове. Погрешно вярваме, че да се покажем уязвими, открити е да сме слаби. А е обратното. Погрешно вярваме, че сърцето и мозъка са разделени. Погрешно вярваме, че силата се намира в това да се затваряме и да затваряме другите. Погрешно вярваме, че сме само ние на света, когато всъщност и в сравнение със всичко останало сме една прашинка.Погрешно вярваме, че трябва да се сравняваме. Че не може да се отнасяме с другите, така че да се изравним до погледа им, без да губим нашия...Погрешно, погрешно, погрешно....и е нормално - хора сме. Това ни е работа - да грешим. Но също така и да се учим от грешките си и да продължим да вървим по пътя си...без да си пречим...

Винаги може да се продължи, когато открием тази сила вътре в нас, която ни кара да се усмихваме и да живеем. Може да излезем от собствения си затвор, когато освободим нещо ли някого. Когато ключа, който сме дали отключва, но не заключва. Можем да си върнем гласа, песента, тогава когато се разходим във себе си и изразим, споделим това, което се случва вътре в нас...Можем да сбъднем мечтите си тогава, когато я изграждаме с любов...