16 нояб. 2013 г., 18:30
Намерих кестен
Кестенче намерих на земята,
бързо вдигнах го, потрих го…
Гушнах си го нежно във ръката,
в джобчето си топло приютих го!
Кестенчето сякаш ми благодари!
Неразделна част сега е от света.
Гладко и удобно то се настани,
уютно сгря замръзващата ми душа!
Кестен топъл като мъжки плам,
в съзнанието ми вмести се и заживя…
Ти и твоят кестенов вселенски храм ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация