Любов, любов!
Що е туй, кажете?
Дълго питах,
дълго чудех се и мая,
че отговор не зная.
Мистерия беше за мен,
разгадавах я ден след ден.
Дали пък любов в моето сърце не е туптяла,
без дори да осъзная.
И ето срешнах ангел -
с поглед чист и искрен
и две топли длани,
незаменима ласка на любимия човек.
Имам новина!
Вече зная що е любовта.
Щом отворя очи
и той е пред мен.
Затварям ги,
той в съзнанието ми лети.
На облаченце бяло.
Той и момиченце едничко засияло.
Момченцето е той,
а момиченцето аз...
Впили сме се ний един във друг
И сме щастливи на страха, миналото и всички предразсъдъци напук!
© Веселина Костадинова Все права защищены