Лятото с тъгата, мълчалива
Топлите ръце наивно, скрила
Косите ми, разпуснати, смутени
Мечтите ми, отлитнали, стопени.
В зениците ми, пътища незнайни
Лутат се, очите ми потайни
Те търсят смисъла от радостта
Отронват по една сълза.
Ще търся Теб - в гора с маслини
В поле - зазряващи жита
В скрилата се в мене самота
Ще издълбая името ти на скала.
Частиците от пясък ще споя
Мечтите разтопени събера
От небето сила ще сваля
С вълшебен поглед надаря.
Очите ти, ще бъдат с цвят на песен
Дори ще те наричам есен
Ще бъдеш весел и небрежен
Ще те сътворя, най-истински и нежен.
Намерих Те - В сънищата блудни
Ох! Колко тежко е да бъдем будни!
Намерих Те - И стъпките ти горди, леки
Направиха до мен пътеки!
© Мария Николова Все права защищены