Делнично безличен е
животът.
Сива пепел –
синьото в очите.
Шепнат сетивата
в празни спомени…
и едно
било ли е
„обичам те”.
И едно
било ли е
„прощавам” –
насила
през душата да препуска
наместо вятър
и наместо вяра…
и
толкова
след него
да е пусто
и делнично
по дланите,
където
овдовели сетивата
не искат
да те пуснат.
© Мери Добрева Все права защищены