Намразих те, за това, че ме излъга и си тръгна без да кажеш нищо,
а аз бях искрен с теб и се опитвах винаги ти да заспиваш щастлива...
Но много късно осъзнах, че съм се лъгал, когато ти казвах "ти си ми всичко",
защото ти знаеше как да играеш и от моята доброта много подло се възползва...

Сега ужасно много аз те мразя и си късам нервите заради твоите игри...
Затова, че си игра с мен и се преструва всеки ден, обещавам няма да ти простя!
Ще съжаляваш, че ме излъга, с мен се подигра и разплака моите зелени очи...
Защото аз обичам силно, но слагам край завинаги, когато ми забият ножа в гърба!

Недей се връща, скъпа, защото твоята игра вече при мен няма как да мине...
Отивай при него и нека той да бъде твоята играчка, аз вече минах по този път...
Намразих те и ти пожелавам, скъпа, живота за всичко тъпкано да ти го върне,
а с тази поезия ти казвам "Сбогом" и вече можеш да отиваш да лъжеш някой друг!