8 окт. 2018 г., 23:47

Наоколо 

  Поэзия
5.0 / 1
424 0 1

Всемирът, надиплен с човешки съдби,

се спуска над нас - и носи утеха.

Във края на пътя всички злини

свличат си злостната дреха.

 

В ехтежа на вчерашни спомени, пак

всичко е някак познато;

и легнал самотен във тучния злак

с поглед към звездното ято

 

се чувства човекът тъй цял; може би

ще се намери, дори и изгубен.

И всичко е сякаш както преди

сред този пейзаж пълнолунен.

 

Но някъде в края на лунния лъч

чака ни вест низпослана:

когато получим небесни крила,

разбираме тази измама.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...

Ещё произведения »