На ......
С теб дълго кръстосваме саби...
в напълно излишен двубой...
нанасяме рани след рани...
веднъж не си казахме: „Стой!”...
Не зная защо ме нападаш...
о, либе на яростен змей...
но зная, че просто се браня...
от пустата ярост у теб...
Нападай ме колкото искаш...
нанасяй ми рани безброй...
но целите тежест и болка...
ме правят по-силен от теб...
© Андрей Андреев Все права защищены