1 янв. 2024 г., 11:48  

Написано със сълза 

  Поэзия » Философская
613 6 13

НАПИСАНО СЪС СЪЛЗА

 

Щом прелистя душата си – влизам в забравена книга

и откривам, че времето никога нищо не трие.

За да съм откровена – прашинка любов не достига,

щипка лудост ми трябва и капка небесна магия.

 

И тогава – навярно – ще мога докрай да разкажа

колко демони виха у мене десетки години,

как надеждата зъзне понякога вън на паважа

и се случва да мислиш – светът ти е пуст и е сринат.

 

Ала вярвам, че Бог в този миг се надвесва над мене

и ме взима на длан, и ми вдъхва кураж – да съм цяла.

Светлината ще бликне, макар и с криле уморени.

Ако края не виждам – е време за ново начало.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??