Напиши Ми Стихче

Колко време ще се поглеждаме без думи?
Колко пъти ще извърташ настрани глава?
Празнотата сякаш се създава помежду ни.
Кога изстреля отровната си стрела?

Колко радости и колко новооткрити рани,
Ще си споделяме без съвест и без сърце?
Дали дните ми с теб са безнадежно пропиляни
Или имаше смисъл да те познавам поне?

Колко време ти отне да съсипеш всичко?
Колко пъти ме обиди и махна с ръка?
Не бих искал с теб да бъде по-различно,
Защото ти си първия враг на любовта.

Колко време ще изпитваш съвестта ми?
Нима само аз виновен съм за всичко това?
Ти първа започна с всички тези драми.
Макар да няма грешка, ти пак търсиш вина.

Колко думи не ти достигат за да си права?
Аз знам - в твоя ум сякаш водим война.
Но дълбоко в мен, ти дори не заслужаваш
Да се опитвам да воювам за мира.

Ако искаш да ме заболи напиши ми стихче.
Изкарай си яда пред целия свят.
Никога няма да ти мине, скъпа.
Защото ти живееш от този яд.