Напомних си, че мога да обичам,
че смисълът вирее в любовта
и всяка неочаквана себичност
донася само студ и самота...
Напомних си, че мога да прощавам
и прошката е сила в този свят,
където всяко чувство се продава
по-евтино от късче топъл хляб.
Напомних си, че мога да раздавам
съкровища от своята душа
и въпреки това да ми остава,
да съм богата без да ме е страх.
Напомних си и вече се усмихвам.
Изтривам всяка глупава сълза...
Тревогата отново ще утихне
и аз ще тръгна с вдигата глава!
© Руми Бакърджиева Все права защищены