9 авг. 2008 г., 06:42
Напред
Земята опира небето
напред в хоризонта пред нас.
Отекват далеч гласовете
и ехото става компас.
Посока напред в безкрая,
откъснат от всичко преди.
За вчера никой там не ридае,
там няма минали дни.
Далече, далече, където
минутите сливат се в час,
ефирът безпаметно свети ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация