9 авг. 2008 г., 06:42

Напред 

  Поэзия
897 0 9
Напред
Земята опира небето
напред в хоризонта пред нас.
Отекват далеч гласовете
и ехото става компас.
Посока напред в безкрая,
откъснат от всичко преди.
За вчера никой там не ридае,
там няма минали дни.
Далече, далече, където
минутите сливат се в час,
ефирът безпаметно свети ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Предложения
: ??:??