yotovava (Валентина Йотова)
2645 22377
22 сент. 2020 г., 08:41  

Напридане на есента 

  Поэзия » Любовная
393 9 19

НАПРИДАНЕ НА ЕСЕНТА

 

Ще надипля листопада –

диадема във косите.

Колко ми остана младост –

шепа пръст и звезден мицел,

три секунди преди залез,

чай от мащерка и риган,

стекла се в прашинка златна

капчица от мойта мигла,

куп безсмислени въпроси,

оскрежен небесен лимец,

спомени за сенокоси,

шепоти на райски птици,

дъхове на цъфнал люляк –

в белонога синеока вечер,

мисли – за когото любех,

и копнеж по сън далечен,

сух, корав и черен къшей,

тънка гиздава забрадка,

И животът да е свършил –

пак е хубаво и сладко.

Имам тебе, имам всичко

и когато си затръгвам,

ще съм сита – че обичах

толкова, че да се върна.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??